Дочу се тътен - заваля,
небето сякаш се разтвори!
Светкавица раздра нощта,
простена вятър през начупените клони!
След изгрева настана тишина,
единствено си шепнеха листата!
Самотна птица със прекършени крила
изгубила гнездото си, заплака!
Една любов си тръгна в този ден,
угасна и просторът - тъй безкраен!
Един живот до болка наранен
притихна и пое по път незнаен!
© Руми All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
