След години
Пак се срещаме.
Съдба...
Защо се случи?
След толкова години.
Закъсня.
В количката ли?
Возя второ внуче,
а ти си все така красив, но...
побелял.
Да, времето...
оставя отпечатъци.
Следи от минало.
Следи от настояще.
От прашни пътища.
От пясък във очите ни.
Така е то...
Не жали.
Не разбира...
За себе си... какво да ти разкажа?
Да съм разумна, сякаш ми тежи.
Дългичко се тътрих по паважа,
преглъщах камъни, ей тъй-за апетит...
Променях се (какво ли ми оставаше)...
нали така съм оцелявала преди...
От дрипавите чувства шиех гоблени
красиви, шарени-със твоите игли.
...а тез камбани само ни напомнят
с печален гонг за срещите отминали.
Големите любови и раздели
не ги изтриват даже и годините.
Еех, моя стара любов...
Минаха вече (?) години,
а още те нося в сърцето си.
Еех, моя млада любов...
Толкова думи бяха изречени
и толкова много останаха в нас.
© Анета All rights reserved.
