Jul 20, 2008, 9:13 AM

След кавгата

  Poetry
1.1K 0 16

След кавгата

 

Още се искаме. До болка. До полудяване.

И крещи страшно душата.

Но защо двамата с теб настояваме

да погубим между нас красотата?...

 

Още искам аз в хладната утрин

горещо да ти сервирам кафето.

А после с целувки от разтопен шоколад

за разсънване да галя лицето ти...

 

С теб да се будя и с теб да заспивам

в копринено гладката вечер.

А ти да ме гледаш с очите си нежно,

да ме гледаш – от тебе съблечена...

 

Пак да плъзнеш ръка по седефената ми кожа,

после с длан да отметнеш косите ми

и в леглото от горски цветя ароматни

да броиш пак звездите в очите ми.

 

Не затръшвай със сила вратата

на горчивите премълчани истини!

Виж как на небето бледа луната

изгаря в пороя на нашите спомени.

 

Ще простим. Яростта ще премине.

Прегръдката, знаем, всичко лекува...

И отново с любов ще се гледат

два чифта очи – кафяви и сини...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елмира Митева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Кафяви и сини...прекрасно
  • Много ми хареса!
  • Тъй, джанъм Мен ако питате, важното е нечие синьо очо да се рее в мойте кафеви очи Нека вечерта да е за двама, пък после ме питайте кое е по-важно, устните му да са меки като коприна или кожата му да е гладка и искряща като седеф... Даже и рози да има, хич не е срамотно... Да омекотят аромата, де. Ама имали бодли. То и за това си има чалъм

    Обичлив стих. Красив е.
  • Коя мекота ли, Изречена?... Ами тази, която от една страна би накарала двама души заедно да се скрият в прегръдката на мрака, да потънат в сладката безпаметност на нощта и от друга - тази, която би накарала мъжът да поиска именно в тази нощ да докосне най-гладката и нежна кожа... А колкото до седефа... не толкова мекота, колкото блясък и сияние може би...
  • Теодоре, наблюдавам те ! Ще ти разкажа една случка -Един приятел си купи нови обувки .Скъса ги нарочно , отлепи ги .И отиде да се кара с продавачката ... а?

    ...




    последният куплет е просто .. велик е ...

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...