20 jul 2008, 9:13

След кавгата

  Poesía
1.1K 0 16

След кавгата

 

Още се искаме. До болка. До полудяване.

И крещи страшно душата.

Но защо двамата с теб настояваме

да погубим между нас красотата?...

 

Още искам аз в хладната утрин

горещо да ти сервирам кафето.

А после с целувки от разтопен шоколад

за разсънване да галя лицето ти...

 

С теб да се будя и с теб да заспивам

в копринено гладката вечер.

А ти да ме гледаш с очите си нежно,

да ме гледаш – от тебе съблечена...

 

Пак да плъзнеш ръка по седефената ми кожа,

после с длан да отметнеш косите ми

и в леглото от горски цветя ароматни

да броиш пак звездите в очите ми.

 

Не затръшвай със сила вратата

на горчивите премълчани истини!

Виж как на небето бледа луната

изгаря в пороя на нашите спомени.

 

Ще простим. Яростта ще премине.

Прегръдката, знаем, всичко лекува...

И отново с любов ще се гледат

два чифта очи – кафяви и сини...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елмира Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Кафяви и сини...прекрасно
  • Много ми хареса!
  • Тъй, джанъм Мен ако питате, важното е нечие синьо очо да се рее в мойте кафеви очи Нека вечерта да е за двама, пък после ме питайте кое е по-важно, устните му да са меки като коприна или кожата му да е гладка и искряща като седеф... Даже и рози да има, хич не е срамотно... Да омекотят аромата, де. Ама имали бодли. То и за това си има чалъм

    Обичлив стих. Красив е.
  • Коя мекота ли, Изречена?... Ами тази, която от една страна би накарала двама души заедно да се скрият в прегръдката на мрака, да потънат в сладката безпаметност на нощта и от друга - тази, която би накарала мъжът да поиска именно в тази нощ да докосне най-гладката и нежна кожа... А колкото до седефа... не толкова мекота, колкото блясък и сияние може би...
  • Теодоре, наблюдавам те ! Ще ти разкажа една случка -Един приятел си купи нови обувки .Скъса ги нарочно , отлепи ги .И отиде да се кара с продавачката ... а?

    ...




    последният куплет е просто .. велик е ...

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...