20 jul 2008, 9:13

След кавгата 

  Poesía
861 0 16

След кавгата

 

Още се искаме. До болка. До полудяване.

И крещи страшно душата.

Но защо двамата с теб настояваме

да погубим между нас красотата?...

 

Още искам аз в хладната утрин

горещо да ти сервирам кафето.

А после с целувки от разтопен шоколад

за разсънване да галя лицето ти...

 

С теб да се будя и с теб да заспивам

в копринено гладката вечер.

А ти да ме гледаш с очите си нежно,

да ме гледаш – от тебе съблечена...

 

Пак да плъзнеш ръка по седефената ми кожа,

после с длан да отметнеш косите ми

и в леглото от горски цветя ароматни

да броиш пак звездите в очите ми.

 

Не затръшвай със сила вратата

на горчивите премълчани истини!

Виж как на небето бледа луната

изгаря в пороя на нашите спомени.

 

Ще простим. Яростта ще премине.

Прегръдката, знаем, всичко лекува...

И отново с любов ще се гледат

два чифта очи – кафяви и сини...

© Елмира Митева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Кафяви и сини...прекрасно
  • Много ми хареса!
  • Тъй, джанъм Мен ако питате, важното е нечие синьо очо да се рее в мойте кафеви очи Нека вечерта да е за двама, пък после ме питайте кое е по-важно, устните му да са меки като коприна или кожата му да е гладка и искряща като седеф... Даже и рози да има, хич не е срамотно... Да омекотят аромата, де. Ама имали бодли. То и за това си има чалъм

    Обичлив стих. Красив е.
  • Коя мекота ли, Изречена?... Ами тази, която от една страна би накарала двама души заедно да се скрият в прегръдката на мрака, да потънат в сладката безпаметност на нощта и от друга - тази, която би накарала мъжът да поиска именно в тази нощ да докосне най-гладката и нежна кожа... А колкото до седефа... не толкова мекота, колкото блясък и сияние може би...
  • Теодоре, наблюдавам те ! Ще ти разкажа една случка -Един приятел си купи нови обувки .Скъса ги нарочно , отлепи ги .И отиде да се кара с продавачката ... а?

    ...




    последният куплет е просто .. велик е ...
  • "меко седефен е плажа" - а защо е седефен? от милионите седефени миди, раздробени на още повече милиони или милиарди парченца. ти сам си дал отговор седеф - от мида, коприна - от буба. все пак авторът е този, който е преценил коя мекота за него е за предпочитане
  • Е, всеки си има мнение Така го почувствах, а пък и за мен двете неща са различни. Но нали това е част от работата на читателя - като чете, да си представя Отделен е въпросът кой какво си представя, докато ме чете
  • коприна и седеф - тавтология? е, все някой ще ме разсмее
  • Винаги може и по-добре, аз самата не си харесвам някои моменти... и все пак не смятам, че седеф и коприна е едно и също дори от гледна точка на чиста материя.
  • Красота...
  • така е...нежно...красиво...и до болка познато...
    и дори очите са същите...прекрасен стих...с обич, Елмира.
  • сега се сетих за една прекрасна мисъл"враждата между мъжа и жената отслабва с настъпването на нощта"...каквото и да значи...
    още веднъж-поздрави!
  • Прекрасен стих!!!Поздравления!!!
  • Благодя и на двамата Любов бе, Вълчо, любов...какво да я правиш Напира да се излее навън по нощите и не ме оставя да спя резултатите ги виждате...измислици-премислици по никое време и стихоплетстване на воля
  • красиво...нежно...
    Любов!!!!
    поздрав от вълчо!
  • Красив стих, дано запазите и красотата в душите си!
    Поздрав!
Propuestas
: ??:??