След края

Какво ли трябва да направя,

за да се избавя

от кошмара, който напоследък

все ме заобикаля?
Едно лице не мога да забравя,

едни ръце жадувам до забрава.

Ужасява ме до сълзи мисълта,

че друга до него скоро ще заспива...

сърцето ми се свива и разбива

на милиард и 800 хиляди парчета,

има толкова момчета,

но един за мен е той -

моят супер герой...

Момчето, което

още с първата целувка

ми грабна сърцето,

момчето, което

върна усмивката ми 

на лицето,

но ето...

Той я върна,

после той ми я изтръгна...

Друга съм сега след него -

малко плачещо момиче

с наранено его.

Защо накара ме отново

да повярвам в любовта

и отново да се влюбя?
А защо допуснах

от любов да се погубя?
Какво ли щях да изгубя,

ако просто се бях 

дръпнала настрана,

ако не бях позволила

да разбие онази стена,

която бях изградила

с толкова упоритост и сила,

а той с такава лекота

я премина и дори отвя.

А след това?
Аз отново съм сама,

дори без моята стена...

А къде е той сега?
И дали е с някоя,

не знам...

Знам само, че съм тук,

а той е там...

Може също да е сам.

Може би и той се сеща

за своята принцеса често,

но съмнявам се в това,

щеше да направи

нещо да е с нея,

ако беше така.

Хиляди въпроси през главата ми

за стотни от секундата препускат.

Не намират отговор,

започват да се блъскат.

Мозъкът ми почва да забива,

защото от мисли за него прелива.

По дяволите!
Той ме правеше щастлива...

Искам моя мъж отново,

откакто си тръгнах

в гърдите нямам сърце, а олово...

И тежи ли, тежи...

Как и не спряха тези сълзи?
Доста време вече мина,

но болката още я има.

До кога ще е така?
Не, че не мога да бъда сама.

Мога.

Но със друг със сигурност

не бих могла.

С по-добър не съм била,

той беше моята ярка звезда.