Sep 8, 2014, 5:39 PM

След края 

  Poetry
681 0 9

Ако без време звездите се втечнят

и се простят с безценния си блясък,

света пробродил, с капчиците Млечен път

върни се. И след края ще те чакам.

 

Ако морето свие свойте брегове

и няма суша да вървим нататък,

ще сторя лодка - моето сърце,

преситиш ли се на вълненията, ще те чакам.

 

Ако на волен вятър чуеш песента,

запей я и не ме мисли, аз тъй си плача.

Познал магията и на последния акорд Жена,

спомни си, някой още те очаква.

© Таня Донова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Да, разковничето е в думите "достоен мъж"!
    Людмиле, Краси, Краси, Ели, Доче, Роси, Ели, Северина, Анна, благодаря ви!
  • Подобна отдаденост на лирическата заслужава и отдаден ответ. Той не се връчва като награда. Жената може да бъде закичена с него, но не е и медал. Признание е - искрено и осъзнато от достоен мъж, изречено с думичката - Единствена!
  • Изключително женствена е поезията ти!
  • Възхита буди това стихо!
  • Съкровено... и ме разплака...
    Аз не можах да ги изрека тези думи... ти ги написа в красив стих.
    Благодаря ти, Таня!

    И аз още чакам... не само Него... Тях...
    ((( )))
  • Любов до последния етаж на небето...
  • С Ели. Поздравления!
  • Убедително уверение за вярност в любовта.
    Въздейства.
  • !!!
Random works
: ??:??