Ако без време звездите се втечнят
и се простят с безценния си блясък,
света пробродил, с капчиците Млечен път
върни се. И след края ще те чакам.
Ако морето свие свойте брегове
и няма суша да вървим нататък,
ще сторя лодка - моето сърце,
преситиш ли се на вълненията, ще те чакам.
Ако на волен вятър чуеш песента,
запей я и не ме мисли, аз тъй си плача.
Познал магията и на последния акорд Жена,
спомни си, някой още те очаква.
© Таня Донова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
