Jun 25, 2009, 12:25 AM

След края на дъжда

  Poetry » Love
1K 0 1

След края на дъжда

Усещам - над мен вали...
Дъждът греховете ми отмива ли?
Виждам светкавици...
Изтриват ли с блясък болката в сърцето ми?
Облаците бързо се движат...
Времето спряло е, а си мисля, че лети...
Мисля за теб и съжалявам..
За всички незбъднати мечти...
Ти чу ли молитвите ми..
Чу ли как за теб крещя..?
Гръмотевиците носят ли самотата ми..
Заедно с дъжда?
Сгреших милиони пъти и те молих след това...
За прошка, за шанс да бъдем двама и след нощта...
Невиждаш ли болката ми?
Не усещаш ли празнота...?
Мислиш ли за грешките ми...
За това, че мога да се променя?
Чувстваш ли силата на капките сълзи капещи в нощта...
Изплакани горчиви спомени не ме оставят дори и да заспя...
Прости ми, моля те...
Бъди с мен и след края на дъжда!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Габриела ЛИСИЧКАТА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...