Jun 25, 2009, 12:25 AM

След края на дъжда

  Poetry » Love
1K 0 1

След края на дъжда

Усещам - над мен вали...
Дъждът греховете ми отмива ли?
Виждам светкавици...
Изтриват ли с блясък болката в сърцето ми?
Облаците бързо се движат...
Времето спряло е, а си мисля, че лети...
Мисля за теб и съжалявам..
За всички незбъднати мечти...
Ти чу ли молитвите ми..
Чу ли как за теб крещя..?
Гръмотевиците носят ли самотата ми..
Заедно с дъжда?
Сгреших милиони пъти и те молих след това...
За прошка, за шанс да бъдем двама и след нощта...
Невиждаш ли болката ми?
Не усещаш ли празнота...?
Мислиш ли за грешките ми...
За това, че мога да се променя?
Чувстваш ли силата на капките сълзи капещи в нощта...
Изплакани горчиви спомени не ме оставят дори и да заспя...
Прости ми, моля те...
Бъди с мен и след края на дъжда!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Габриела ЛИСИЧКАТА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...