След мен остана пълен пепелникът
и празното легло с изпран чаршаф.
Прибрана масата, чиниите - измити,
а всяка непотребна вещ - във шкаф.
Последен поглед, всичко ми е мило -
нали съм вложила от своята душа...
Във всеки ъгъл по частица съм си скрила.
Но тръгвам... и си вярвам - не греша.
Изникнаха ми хиляди "защо",
за миг поколебах се да си тръгна.
Една, отгледана от мъничка, любов
и невъзможното направи... да ме върне. ...