Dec 14, 2017, 12:26 AM

След мен мете грижлив следометач 

  Poetry » Other
2202 18 26

Валя ли дъжд? Пръстта ли беше жадна? –
луната блесна с капа на монах.
Стените ми поддадоха – пропаднах –
в такава нощ на йота оцелях...
Основите останаха – да зидам,
стени отново да си изградя,
прозорец да оставя, за да видя
поне трохи по своята следа...
Следите се размиха – следдъждовни,
а те, невинно, водеха към мен.
Врабчетата притихнаха – виновни,
че сити бяха, пътят – прекратен.
Потърсих се без път, съвсем наслуки,
с късмет на начинаещ, без компас.
Тълпата се подхилваше. В сполуката
аз вярвах ли, коя бях, всъщност, аз?
Стени градих, а себе си подреждах,
със капки дъжд поих, преливах, мих...
Парченцата от счупена надежда –
слепих. И целостта ѝ ми прости...
В живот живях – ези-тура направа,
дъждовен смях, омесен в слънчев плач...
Съдба еее...  някой тихо ми припява –
след теб мете грижлив следометач...

 

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??