След нас
Трябва да сме били много истински във всичко, за да
остане след нас поне една светеща прашинка...
Когато в някой ден и час
мен вече няма да ме има,
това, което е било у нас,
не ще оставя да отмине.
Ще взема в своите ръце
сблъсъка на страстите нестихващи
и ритъма на твоето сърце -
да бъдат с мен завинаги.
На ласките ни в бурното море
ще плува абаносово ковчеже,
побрало моя прах и грехове,
изплъзнали се от клюкарски мрежи.
До края на земята ще се носи,
ще се разбие в някоя скала,
после лунен звън ще го пороси,
ще го направи мъничка звезда.
И ако някога за мен си спомниш
и се почувстваш безвъзвратно сам,
на викай никого на помощ,
иди тогава в своя дом.
Една звезда ще трепка горе
и ще блести над този дом,
ще влезе в твоите покои
и няма да се чувстваш сам.
Ще носи моя ромон нежен,
ще те докосва с моя смях,
ще знаеш, че е просто вечен
нашият неземен грях.
И щом в незнаен ден и час
при мене вече ще те има,
което станало е с нас,
към бъдещето ще отмине.
© Славяна All rights reserved.
