След поредна запетая
Който иска да живее дълго, трябва да е готов да остарее.
проф. Златимир Коларов
Ако се случи животът да е благосклонен
старост достойна да ми отреди,
не ме съжалявайте тогава, за Бога…
Нали сърцето ми все още тупти?
Ще разказвам истории от живота си
върху камъшитен, люлеещ се стол.
Ще вдишвам ненаситно цвета на следобеда
под петуниите лилави на моя балкон.
Ще констатирам важно, че някак небето
не е толкова синьо, колкото беше…
Че изгревът има все по-слаб оттенък,
а залезът преди време по-ярко блестеше!
Ще се взирам в медния диск на луната,
сякаш излиза от любовна поема,
която някога трепетно рецитирах
пролетно – нежна, млада, копнежна...
И с очи, от възрастта замъглени,
ще очаквам всяка следваща пролет!
А дните – на̀низи, все съботи и недели,
ще благославям и за едно ще се моля –
да си до мен в уютната ни стая,
да ми прогонваш глупавия, вечен страх…
В стиха си, след поредна запетая,
ще напиша: „ До теб достойно остарях!“
© Даниела Виткова All rights reserved.
