След теб
Живота си – на теб го дадох,
съдбата ми - на теб я подарих,
сърцето ми – на дявола продадох
и всичко друго, дето имах, ти дарих.
Така живях година, две
в измама и в илюзни светове.
С болка в сърцето толкова голяма,
че думи аз да я опиша просто няма.
След тебе беше мрак и тишина,
между впрочем както и сега.
Посоката намерих и пътя аз вървя,
но спирките пропусках, а с тях и любовта.
След тебе спирах се за малко,
спирките май бяха две -
на тях починах си и взех по нещо малко,
но всяка спирка много ми отне...
Затова реших аз вече да не спирам -
да вървя по пътя, който си избрах.
Защото ми омръзна все по малко да умирам,
защото спирките и теб не преживях.
Защото знам какво ще стане утре,
ако пак реша да спра - минавах този път и не искам пак да го вървя.
Живях в илюзия така красива - създадена от теб „любов голяма”,
но не илюзията, а болката пронизва, когато разбереш, че си живял в измама.
Че си обичала, а обич всъщност няма.
Че си била щастлива, но не си разбрала.
Че любовта е всъщност болка отлежала.
© Лорита All rights reserved.
