След теб...
Тръгваш си... След теб остана само тишина
и две сълзи, потънали в забравяне,
потъпка всичко мое - гордост, доброта,
кърви душата ми, останала в мълчание.
Къде остана онзи весел, слънчев смях?
Къде изчезна топлото мечтание?
Всичко се превърна в грозен, черен прах,
угаснаха звездите и лунното сияние.
И слънцето не свети с най-топлите лъчи,
и птиците не пеят вече в небосклона,
всичко е замръзнало, всичко в мен боли,
сърцето ми разбито е на хиляди парчета.
Дошъл е тук във нас разделният сезон,
дошла е зимата на чувствата в сърцата ни,
ще се вледенят и думите и нашите мечти,
на бучка лед превърна се душата ми...
Тръгваш си... Потъваш сам в нощта,
тръгна си без капка разкаяние,
но ще се родя отново като Феникс в пепелта,
ще оцелея пак, а ти ще тънеш някъде в забравяне!
© Пламена Владимирова All rights reserved.
