Aug 8, 2008, 8:13 PM

След всички откровения...

  Poetry
806 0 10

И ти си част от моя свят сега.

Навлезе в него,

за да го обагриш

с(ъс) четка,

набраздена в светлина...

Красиво стана!

Някак си...

по-хубаво!

Обичам разноцветните неща,

създадени от моите приятели.

Харесвам хора с хубава душа

и светли мисли.

Малко са останали...

Та...

Нека да опазим онова,

което ни създава настроения

за цветни,

но несбъднати неща.

Да ги превърнем в нови направления.

 

И ти си част от моя свят сега.

Особено...

след всички откровения!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми Бакърджиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това е по-важно от всичко останало! Бъдете здрави!
    Между другото, прочетох ти стихотворението и определено ще потвърдя, че се изказах неизчел. Извинявай, макар че верно не харесвам толко тая четка, стихът ти ми хареса. Доста повече от повечето, които изчетох досега. Поздрав!
  • И аз го харесах, Руми!!!
    Чист и откровен е стиха ти!
    Поздрави, мила!
  • Нищо ли не означават думите ми? Не знаех... Е, все пак има хора, които са ме разбрали. Това е достатъчно! Много благодаря на всички тях! Пък и човекът, на когото е посветено това стихотворение, този човек е важно да съм го докоснала. Тома, повярвай ми, успяла съм!
  • с(ъс) четка,
    набраздена в светлина...

    Ето тук спрях да чета. Редно е да влагаме все някакъв смисъл в думите си, а това не означава нищо, освен едно посредствено "поетично" внушение.

    Поздрав!
  • ...за да го обагриш
    с(ъс) четка,
    набраздена в светлина...
    Красиво стана!
    Някак си...
    по-хубаво!

    Стана ми светло и хубаво - поздравления и благодаря!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...