В претрупаните делници връхлитам
на бялото в очите ти, неканена.
Като билка съм, която вече си опитвал,
за да излекувам жадно твойте рани.
Обичаш ме по начин, който не разбирам,
щом пускаш ме във утрото да си отида.
След всяко сбогом аз по мъничко умирам,
за да се завърна нощем още по-красива.
© Сияна Георгиева All rights reserved.