След залеза
Слез залеза на мойто слънце възроди ме -
искра надежда, чезнеща от слабост…
Венци от люлякови ласки подари ми,
с бодли от рози самотата ми преряза.
От купола на моето небе свали ми
стотици ангели във бели роби
и всички те пред тебе коленичат,
горещо молейки да бъдат твои.
Успя да претопиш със огън ледовете,
да ги превърнеш във лагуни от мечти,
където моите със твоите преплете,
да блеснат днес в най-чистите очи.
Научи и душата ми да тича с вятъра,
да виждам себе си през нечии очи…
Сърцето ми изрови го от пясъка -
научи го в едно със твойто да тупти.
© Даниела All rights reserved.
