Плувам в сивия небосвод,
пътуване докрай и по-напред,
следвам смело своя ход,
без страх приела ред поред.
Тъга, неволя, щастие, любов,
растеж, открития и старостта,
за мен са избор, непрестанен лов,
живот във времето на вечността.
По пътя си борба ще водя,
а тя от векове си е първична,
ще падам, ставам и пак ще ходя,
до сетния си дъх ще бродя,
оставяйки следа частична...
© Елeна All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
