Следлятно
"Едно нещо не му харесвам на лятото... и то е, че към края започва да си отива твърде бързо!" - Ъруин Шоу
Ако този сезон, черупка на счупена мида,
бе по-дълъг от сън, някъде скрито откраднат,
щях да бъда дете, родено в окото на изгрева
и да знам как да дишам, когато вече е празно
във сърцето ми, кораб с платна - диви лебеди.
И въжета, с които опитвам света да издърпам.
Ала знам, че когато, често в солените вечери,
съм сама, аз просто няма къде да се върна...
И се нижат минутите, пясъчно нежни прашинки.
Няма как да се спра с тази лудост, горяща в очите.
Като котка по покрив се движат ръцете на мислите
и ме сграбчвам, и хвърлят във пламък от истини...
Че когато септември със дъжд ме събуди и хапе
есента, като вълк, прегладнял от тъга и обиди,
аз ще тръгна, а влакът ще бъде убийствена карма.
Няма нищо да знам. И никой да мисля за ближен.
21.08.2010
© Ем All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Трябва, Еличка
Много се радвам, че го харесваш този стих!
Благодаря, че прочетохте -
С голи ръце как се дърпа свят на въжета? Ще ти трябва лебедка.
Много ми е хубав този стих, Емче!
п.п. "...и ме сграбчвам...", не трябва ли да е "...и ме сграбчват...? -
Определено и това ми хареса... жалко че нямам време да чета още! Но ще се върна сигурно утре... ! Успех, и дано те наслади Циганското лято
-
Страхотно!
Браво, Еми! -
Магхит са думите ти, Еми. Ти и затова си оставаш Един от най-взискателните и талантливи млади автори в сайта. Обичам буквите ти, ненатрапчивото ти и мъдро присъствие в сайта. Поздравления. Ив
-
Като котка по покрив се движат ръцете на мислите
и ме сграбчвам, и хвърлят във пламък от истини...
!!! -
Прекрасен стих,поздрав!
-
Въздействат думите ти, изпълнени с истини, Еми!
Благодаря! -
"И въжета, с които опитвам света да издърпам.
Ала знам, че когато, често в солените вечери,
съм сама, аз просто няма къде да се върна..."-! -
бравос
-
Eм, благодаря за чувството. Поздравявам те за неповторимостта ти!
-
Благодаря, че прочетохте!
-
Да , ти си в окото на изгрева.
Поздравления , Емилия -
"във сърцето ми, кораб с платна - диви лебеди.
И въжета, с които опитвам света да издърпам."
От коприва самотните ризи изплетени
са въжета, с които на края на лятото
във очите ще плачат предчувствия есенни
всички стъпки и птици отлитат на запад...
Благодаря за емоцията,дете.Размаза ме тотално...
-
Браво, момиче!
Есента също ще те обича, ако и позволиш. -
Браво...
с възхищение...сърдечен поздрав. -
Прекрасно!!!
"И се нижат минутите, пясъчно нежни прашинки."
-
щях да бъда дете, родено в окото на изгрева
и да знам как да дишам, когато вече е празно
Дишай и когато...Дишай!
Солени вечери, минути като пясъчно нежни прашинки
И въжета, с които опитвам света да издърпам.
Няма как да се спра с тази лудост, горяща в очите.
Всичко е изписано в очите ти, че си пясъчно нежна, дете родено в окото на изгрева, че си морско солена и че дърпаш въжето и търсиш истината, че си млада...И че аз те мисля за...ближен!!! -
Удоволствието беше мое!
-
диване
...
добре отразена в стихотворна форма емоция, Найденова -
хей, не тъй де, дребсън - само няколко градуса се позагубиха нейде по вятъра.
извън шегата - харесах (слаба е тая дума) много-много. и как иначе - от шепа думи я какво си сътворила.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
"Дете ли? Нека съм дете!
Едно дете което,
на възраст само да расте,
да скита край морето..."