lips_of_angels (Ем)
164 5067
29.08.2010 г., 18:26 ч.

Следлятно 

  Поезия
1507 1 22

"Едно нещо не му харесвам на лятото... и то е, че към края започва да си отива твърде бързо!" - Ъруин Шоу

 

Ако този сезон, черупка на счупена мида,

бе по-дълъг от сън, някъде скрито откраднат,

щях да бъда дете, родено в окото на изгрева

и да знам как да дишам, когато вече е празно

 

във сърцето ми, кораб с платна - диви лебеди.

И въжета, с които опитвам света да издърпам.

Ала знам, че когато, често  в солените вечери,

съм сама, аз просто няма къде да се върна...

 

И се нижат минутите, пясъчно нежни прашинки.

Няма как да се спра с тази лудост, горяща в очите.

Като котка по покрив се движат ръцете на мислите

и ме сграбчвам, и хвърлят във пламък от истини...

 

Че когато септември със дъжд ме събуди и хапе

есента, като вълк, прегладнял от тъга и обиди,

аз ще тръгна, а влакът ще бъде убийствена карма.

Няма нищо да знам. И никой да мисля за ближен.

 

21.08.2010

© Ем Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • радва ме


    "Дете ли? Нека съм дете!
    Едно дете което,
    на възраст само да расте,
    да скита край морето..."
  • Трябва, Еличка Много се радвам, че го харесваш този стих!

    Благодаря, че прочетохте
  • С голи ръце как се дърпа свят на въжета? Ще ти трябва лебедка.
    Много ми е хубав този стих, Емче!

    п.п. "...и ме сграбчвам...", не трябва ли да е "...и ме сграбчват...?
  • Определено и това ми хареса... жалко че нямам време да чета още! Но ще се върна сигурно утре... ! Успех, и дано те наслади Циганското лято
  • Страхотно!
    Браво, Еми!
  • Магхит са думите ти, Еми. Ти и затова си оставаш Един от най-взискателните и талантливи млади автори в сайта. Обичам буквите ти, ненатрапчивото ти и мъдро присъствие в сайта. Поздравления. Ив
  • Като котка по покрив се движат ръцете на мислите
    и ме сграбчвам, и хвърлят във пламък от истини...
    !!!
  • Прекрасен стих,поздрав!
  • Въздействат думите ти, изпълнени с истини, Еми!
    Благодаря!
  • "И въжета, с които опитвам света да издърпам.

    Ала знам, че когато, често в солените вечери,

    съм сама, аз просто няма къде да се върна..."-!
  • бравос
  • Eм, благодаря за чувството. Поздравявам те за неповторимостта ти!
  • Благодаря, че прочетохте!
  • Да , ти си в окото на изгрева.
    Поздравления , Емилия
  • "във сърцето ми, кораб с платна - диви лебеди.

    И въжета, с които опитвам света да издърпам."

    От коприва самотните ризи изплетени
    са въжета, с които на края на лятото
    във очите ще плачат предчувствия есенни
    всички стъпки и птици отлитат на запад...

    Благодаря за емоцията,дете.Размаза ме тотално...

  • Браво, момиче!
    Есента също ще те обича, ако и позволиш.
  • Браво...
    с възхищение...сърдечен поздрав.
  • Прекрасно!!!
    "И се нижат минутите, пясъчно нежни прашинки."

  • щях да бъда дете, родено в окото на изгрева
    и да знам как да дишам, когато вече е празно
    Дишай и когато...Дишай!
    Солени вечери, минути като пясъчно нежни прашинки
    И въжета, с които опитвам света да издърпам.
    Няма как да се спра с тази лудост, горяща в очите.
    Всичко е изписано в очите ти, че си пясъчно нежна, дете родено в окото на изгрева, че си морско солена и че дърпаш въжето и търсиш истината, че си млада...И че аз те мисля за...ближен!!!
  • Удоволствието беше мое!
  • диване

    ...

    добре отразена в стихотворна форма емоция, Найденова
  • хей, не тъй де, дребсън - само няколко градуса се позагубиха нейде по вятъра.

    извън шегата - харесах (слаба е тая дума) много-много. и как иначе - от шепа думи я какво си сътворила.
Предложения
: ??:??