Слепи сме за красотата
Слепи сме за красотата
Слепи сме като къртици,
заровени в сивота.
Напразно ни минават дните,
щом не виждаме в живота красота.
Забързани с делнични проблеми,
не виждаме как слънцето искри,
зелинината на полето
и небосводът как блести.
Слепи сме за красотата,
животът труден е, нали!
Понякога и болка причинява,
и слънцето престава да блести.
Но и в мрака звезди греят,
и там е моята звезда.
Ще я търся в небосвода,
в живота си ще търся светлина.
Не искам да живея като къртица,
не искам да живея в тъмнина.
Ще търся в живота красотата,
а тя ще ме дарява със светлина.
Вдъхновено е от красивите стихове на Магдалена Костадинова
© Лилия Нейкова All rights reserved.
