Сливане
За кой ли път убивам тишината,
със думи искам аз да я сразя.
Да плаче тя, а аз да съм крилата,
и на крила до теб да прелетя.
За кой ли път във синьото на мрака
съзирам малки, светли петънца.
Където сгушена цял век ме чака
от тебе подарената тъга.
За кой ли път? Звездите онемяха,
потулени във облаци от страст.
Останаха под миглената стряха
очите ти и моите във тях.
© Златка All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
