И никой не узна,
сред тая жадна пустош,
кога се плач ми роди,
от тъмний пясък се отрони,
от сърце, което отново скърби.
Небето от наниз побегнали мечти
таз вечер със звезди си искри,
а сърце ми презряно шепти,
слова безпощадно нечути,
слова без ропот редени,
от устни, от огън горени,
червени, най-първом видени. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up