Feb 23, 2011, 9:32 PM

Случайна среща

  Poetry » Love
1.4K 0 22

Случайна среща в гърлото на бара.

От хаус ритъм спираше дъха...

Попита за часа - с изящни пръсти,

косата ù в мечти ме залюля...

 

На устните ù  цъфнаха кокичета

и музиката диво запулсира в мен.

- Дванайсет е часът сега, момиче...

Нощта целуна този кратък ден...

 

Погълна я димът от сепарето,

но ароматът на любов и страст

ме удряше направо във сърцето -

поръчах блус... и я поканих аз...

 

Коняк от нежност, в ритъма на танца,

очи-бадеми, хрупкащи от сладост,

и онзи приказно блещукащ ланец

от  търсени парченца вечна младост...

-----------------

Изпратих я до входната врата...

В смеха  ù сладък - цъфнаха липите.

- Беше вълшебно! - някак промълвих...

- Сега ще е... Нали ще се качите?!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...