Случайност в неделя
Очите му със цвят на черен мрак,
случайно, плахо се кръстосаха
със нейните, и по случайност пак
усмивките им се докоснаха.
Съдбата им намигна дяволито,
приготвила за тях чудесен дар.
Лъч счупила от слънчевата пита,
забъркваше един красив пожар.
Неделя бе (запомниха я те).
Небетата им сляха се в едно.
Премина звезден ток по дланите,
искриците намериха подслон.
И късно беше за "какво" и "как"
стрелата невидимка щом обстреля
сърцата им. Без намек и без знак,
дошла за тях бе сляпата неделя.
© Жанет Велкова All rights reserved.
