Случка с простак 😥
Привечер, залез, слънцето заспива,
а аз вървя към Била уморено.
Пред мене светофар. Кола форсира.
И много нагло мина на червено !
След туй зави към паркинга на Била,
запуши с гуми, да му се не види !
Каква ли мутра вътре се е скрила?
Паркира на место за инвалиди !
Колата лъскава, отваря се вратата.
Излиза тежко някакъв катил.
Два метра от брадата до земята,
вериги, злато, пълен имбецил.
***
Във магазина гледам го - пред менe.
На касата, платил е вече всичко.
По телефон боботи - гьотверена
и не прибира стоката в количка !
Боботи, а пък времето лети.
Настръхна вече цялата опашка.
Минути двайсет минаха почти,
а той разказва вицове просташки !
Не смее никой да му каже - Стига !!!
Навънка притъмня и се смрачи.
И всички тука май сме шушумиги.
И всеки го е страх и си мълчи.
Старик тогава някакъв му рече:
- Но господине, време е да спрете !
Задържате тук всинца ни човече,
навънка говорете колко щете.
Простакът го погледна, после ревна.
Разкъса стареца със думи тежки.
Превърна го във дрипа непотребна.
Как смее да му прави забележки !!!
А аз го слушах, и ми се прииска,
да се превърна в Хълк, във Супермен !
За гуша да го хвана, да изписка !!
И да го метна някъде зад мен … !!!
Навел глава старикът се разплака,
а оня най подир се накрещя.
Нахвърли стоката в количката простака.
Вратата изходна след него изтрещя.
***
Навънка здрачът беше си заминал,
а паркингът - във пълен мрак.
И чувам до витрината катила,
по телефона си боботи - пак и пак.
Отминах го, потънах в тъмнината.
Да, ето го - место за инвалиди.
Лъщи дори във тъмното колата
на оня дето стареца обиди.
Не знам какво ми стана, но извадих
швейцарско ножче и на предния капак,
надрасках бързо и с ръкав загладих :
"Простете моля ви, но кара ме простак !!!"
След туй наведох се, и със наслада,
със шилото лиших от всяка чест,
четири скъпи гуми - за награда.
И казвам ви, почувствах се дъ бест !!!
***
Настигнах стареца след няколко минути.
Приведен креташе, със чантичка в ръка.
- Ей старче - рекох - не се връзвай капута.
Къде си се разбързал ти така.
- Умира бабата, бере душа във къщи !
Поиска за последно сладолед.
Ех не можах хатъра и да скърша !
А трябваше. Да съм проклет !!!
Дали ще я заваря - вече нощ е,
че много се забавих - има час.
О господи ! Дано е жива още,
тя милата, самичка е във нас …
Изхлипа старецът, стопи се в тъмнината.
Отнесе мъката си нейде във нощта.
На мен ми стана чоглаво в душата,
без малко със сълзи да зарева!
Запитах се по-късно, във леглото.
Дали това, което сторих, беше грях?
Той господ знае - грях или доброто.
Но факт е - много сладко спах.
ПИ
© Пламен Иванов - ПИ All rights reserved.
