Песничките (Пламен Иванов - ПИ)
69 179
12.11.2020 г., 15:39 ч.  

Случка с простак 😥 

  Поезия » Гражданска
697 2 10

Привечер, залез, слънцето заспива,
а аз вървя към Била уморено.
Пред мене светофар. Кола форсира.
И много нагло мина на червено !  
 
След туй зави към паркинга на Била,
запуши с гуми, да му се не види !
Каква ли мутра вътре се е скрила?
Паркира на место за инвалиди !

 

Колата лъскава, отваря се вратата.
Излиза тежко някакъв катил.
Два метра от брадата до земята,
вериги, злато, пълен имбецил.

 

***

Във магазина гледам го - пред менe.
На касата, платил е вече всичко.
По телефон боботи - гьотверена
и не прибира стоката в количка !

 

Боботи, а пък времето лети.
Настръхна вече цялата опашка.
Минути двайсет минаха почти,
а той разказва вицове просташки !

 

Не смее никой да му каже - Стига !!!
Навънка притъмня и се смрачи.
И всички тука май сме шушумиги.
И всеки го е страх и си мълчи.

 

Старик тогава някакъв му рече:
- Но господине, време е да спрете !
Задържате тук всинца ни човече,
навънка говорете колко щете.

 

Простакът го погледна, после ревна.
Разкъса стареца със думи тежки.
Превърна го във дрипа непотребна.
Как смее да му прави забележки !!!

 

А аз го слушах, и ми се прииска,
да се превърна в Хълк, във Супермен !
За гуша да го хвана, да изписка !!
И да го метна някъде зад мен … !!!

 

Навел глава старикът се разплака,
а оня най подир се накрещя.
Нахвърли стоката в  количката простака.
Вратата изходна след него изтрещя.

 

***

Навънка здрачът беше си заминал,
а паркингът - във пълен мрак.
И чувам до витрината катила,
по телефона си боботи - пак и пак.

 

Отминах го, потънах в тъмнината.
Да, ето го - место за инвалиди.
Лъщи дори във тъмното колата
на оня дето стареца обиди.

 

Не знам какво ми стана, но извадих
швейцарско ножче и на предния капак,
надрасках бързо и с ръкав загладих : 
"Простете моля ви, но кара ме простак !!!"

 

След туй наведох се, и със наслада,
със шилото лиших от всяка чест,  
четири скъпи гуми - за награда.
И казвам ви, почувствах се дъ бест !!!

 

***

Настигнах стареца след няколко минути.
Приведен креташе, със чантичка в ръка.
- Ей старче - рекох - не се връзвай капута.
Къде си се разбързал ти така.

 

- Умира бабата, бере душа във къщи !
Поиска за последно сладолед.
Ех не можах хатъра и да скърша !
А трябваше. Да съм проклет !!!

 

Дали ще я заваря - вече нощ е,
че много се забавих - има час.
О господи ! Дано е жива още,
тя милата,  самичка е във нас …

 

Изхлипа старецът, стопи се в тъмнината.
Отнесе мъката си нейде във нощта.
На мен ми стана чоглаво в душата,
без малко със сълзи да зарева!

 

Запитах се по-късно, във леглото.
Дали това, което сторих, беше грях?
Той господ знае - грях или доброто.
Но факт е  -  много сладко спах.

 

ПИ
 

© Пламен Иванов - ПИ Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря на всички за топлите думи и високите оценки. Тоя стих по някакви причини, получи доста голям отзвук и заживя собствен живот във Фейсбук, споделян от десетки хора. Човек никога не знае какво ще поникне от семето. Не е най-добрата ми работа. Да сте живи и здрави, че и вие оценихте.
  • Уви такива получовеци има навсякъде.И аз със Силвия.Поздрав Пи.
  • Тъжно, Пи. Жалко, много жалко.
  • На тази мутра отдавна трябваше да бъде светено маслото, но българинът се слави със стоицизма си. Ето затова и в България трябва да се продава оръжие като в САЩ.

    Много хубаво си го написал, Пи. Поздравление! А финалът бих нарекъл - чистатата съвест е най-меката възглавница!
  • Пи, нямаш грях. Но сънят ти едва ли е бил спокоен... Стана ми мъчно с този стих. Най вече, че "простакът" ще отгледа поне две като него и т.н. Има хора, които са жалко подобие на хора...
  • Да съдиме тука е лесно,но всички герои са от Бога сътворени,но Той ни е дал този избор-доброто от злото да делиме.Аз както съм жена-1,50 съм се хващала,че искам да постъпя точно така,но си мисля:простака ще си купи нова кола,старците по-добре Господ да ги прибере,оставаме ние които чакаме да се стъмни,че да отмъстиме!Уви
  • Хубаво написано. Виждайки заглавието помислих, че ще се посмея, но...
    Жалко, много жалко. Лошото е, че финалът е най-жалък. Прости ми откровеността, знам че се наказва и че няма смисъл от нея, но е потресаващо
  • Владо Георгиев беше цитирал преди време една мисъл на Томас Хобс: “Където няма държава, нищо не е несправедливо.”
  • Добре разказано, а другото, сънят щом е бил пълноценен, ясно.
    Поздравявам те.
  • Пи, как само си я описал историята. Браво на теб. Допадна ми.
Предложения
: ??:??