Сляпо момиче

Poetry » Other

638 0 4

Сляпо момиче стои на спирката сама,

с бял бастун, бори се, помага си така.

Хората покрай него само си минават,

поглеждат го или не и си отминават.

Забързани хората не искат или не я виждат,

такива като нея има много, трудно се придвижват.

Отивам при нея приближавам с цвете в ръка,

а тя просто ме попита учудено! Защо така?

Едно цвете, малко внимание една топлота,

един жест обикновен, да усети и тя пролетта!

А хората си отминават, нехаят за нейната съдба!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

valcanyon (Валентин Миленов)

Благодаря

2019-04-20T10:19:46+03:00
Дива_къпина (Красимира Нушева)

Когато започнем да гледаме със сърцето си, тогава ще можем да видим истинската красота на света около нас. Благодаря за думите- докосват душата!

2019-04-20T09:51:27+03:00
valcanyon (Валентин Миленов)

Благодаря

2019-04-18T08:39:45+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Не само за нейната и не защото е сляпа. Хората си сложиха капаци и се грижат само за своята съдба, освен, ако някой силом не им навре в очите нечия. И, тогава осъзнават до къде е стигнал в падението си света.

2019-04-18T07:07:47+03:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0