Сляпо наречие
Ти го знаеш.
Защо се повтарят. Крилете ни.
И толкова много истини
във други очи
потърсили пристани,
прорастват във нас като
бурени.
Тя не знае.
Защо ще се върнеш. И рано.
И аз не разбирам -
разпознавам най-вече така
късните длани. Дългата есен.
Черното в бяло.
Спомени.
Тях всеки ги чака. Има.
Пораснали в погледи.
По детски.
Презрели.
Пулсиращи утрини.
Близко е. Близко е другото рамо.
Жадна. Новата обич.
(отпечатък дълго засищан)
Онази, която неразкрила
страха ни
нарича сама себе си
Първа-Последна.
Ти го знаеш...
Защо не се търсим,
когато се губим.
И как се обича,
Любов
без да я имаш.
Ти го знаеш.
Аз просто... вярвам.
Сляпо наречена.
© Киара All rights reserved.
