Feb 26, 2006, 2:56 PM

слънца

  Poetry
1.1K 0 1
Обичам ви мои слънца,
заради топлината,
огряваща премръзналото ми
от търсене сърце.

А усмивките ви,
блестящи с чистотата на утрото,
изчистват мъглата на зимата,
обхванала сивото ежедневие
на едно обикновено момиче.

През вашите очи виждам
пъстротата на калинката,
лазеща по ръкава ми
и изумлението
на разпукващата се пъпка
 
Обичам ви слънца мои!

26.02.06

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пролет All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...