Jul 28, 2007, 3:18 PM

Слънце и Луна 

  Poetry
1337 0 4
Аз съм Слънце,
Ти - Луна.
Когато утрото настъпи -
тръгва си нощта.
Как красив денят е, когато има светлина.
Усмихнато Слънцето лицата гали,
 но не може лунното с лъчи да погали.
Луната крие се
и сякаш от тез ласки бяга.

Аз съм Слънце,
Ти - Луна.
И ето, настъпва пак нощта,
излиза таз Луна прекрасна,
тъмни пътеки тя огрява
и прави всяка нощ страстна.
От звезди е тя заобиколена
и пак е тъй самотна и смирена.

Аз съм Слънце,
Ти - Луна.
Ние гоним се
и не можем да се стигнем.
И небето над нас
не се смили, и не ни събра.

© Полина All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хубаво и благозвучно е поздрави (от коментарите на другите разбирам че и ти си нова като мен добре се справяш)
  • Добре дошла, Поли!
    Всичките ти стихове ми харесват!
    Поздравления и успех!
  • Благодаря ти Веси
  • Добре дошла и успех...
Random works
: ??:??