Слънце и Луна
Аз съм Слънце,
Ти - Луна.
Когато утрото настъпи -
тръгва си нощта.
Как красив денят е, когато има светлина.
Усмихнато Слънцето лицата гали,
но не може лунното с лъчи да погали.
Луната крие се
и сякаш от тез ласки бяга.
Аз съм Слънце,
Ти - Луна.
И ето, настъпва пак нощта,
излиза таз Луна прекрасна,
тъмни пътеки тя огрява
и прави всяка нощ страстна.
От звезди е тя заобиколена
и пак е тъй самотна и смирена.
Аз съм Слънце,
Ти - Луна.
Ние гоним се
и не можем да се стигнем.
И небето над нас
не се смили, и не ни събра.
Ти - Луна.
Когато утрото настъпи -
тръгва си нощта.
Как красив денят е, когато има светлина.
Усмихнато Слънцето лицата гали,
но не може лунното с лъчи да погали.
Луната крие се
и сякаш от тез ласки бяга.
Аз съм Слънце,
Ти - Луна.
И ето, настъпва пак нощта,
излиза таз Луна прекрасна,
тъмни пътеки тя огрява
и прави всяка нощ страстна.
От звезди е тя заобиколена
и пак е тъй самотна и смирена.
Аз съм Слънце,
Ти - Луна.
Ние гоним се
и не можем да се стигнем.
И небето над нас
не се смили, и не ни събра.
© Полина All rights reserved.
(от коментарите на другите разбирам че и ти си нова като мен 
добре се справяш)
