Fejata (Полина)
9 5
28.07.2007 г., 15:18 ч.

Слънце и Луна 

  Поезия
4.7 / 3
1429 0 4
Аз съм Слънце,
Ти - Луна.
Когато утрото настъпи -
тръгва си нощта.
Как красив денят е, когато има светлина.
Усмихнато Слънцето лицата гали,
но не може лунното с лъчи да погали.
Луната крие се
и сякаш от тез ласки бяга.
Аз съм Слънце,
Ти - Луна.
И ето, настъпва пак нощта, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина Всички права запазени

Предложения
  • КонстантинК (Константин К.) Дрибъл
    Дрибъл
  • vega666 (Младен Мисана) Лорелай
    на Й. По костите на дните стъпвах плахо. Проскърца силует на тишина. И облак дебнещ под небесна стря...
  • Роби (Роберт) Не можеш самотата да излъжеш
    Когато ме потиска тишината и утрото безкрайно е далече, със образи насищам тъмнината и стаята ми не ...
  • Tzvetna (Цвета Иванова) Колко тиха любов е потребна
    Отведи ме, където лекуват с обичане – раните и е тихо, по-тихо от сън, в който всичко е синьо. Умори...

Още произведения »