Слънце мое, слънце ненагледно,
озарило мрачната ми стая,
свети ти челцето за последно -
днес за нас дошъл е краят.
Горе, разгневен, на небосвода,
черен облак се задава.
С ревност бащинска и злоба
скрива те и не прощава.
В нощите ми сън съм те сънувал -
нощи пламенни и жарни,
и през сълзи бях бленувал
буклите ти лъчезарни. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up