Ve2666 (Василка Ябанджиева) Ve2666 (Василка Ябанджиева)
30 541
Feb 23, 2019, 5:02 PM

Слънце мое!

  Poetry
534 3 4

Слънце мое - 

нежно, обичано, желано! 

Изгрей! Стопли ме -

поне за малко! 

 

Без теб съм нищо -.. 

гнило зрънце, каменно сърце, 

две отрязани ръце, 

прегръщащи на тъмно. 

 

Слънце мое, 

 не залязвай толкоз рано! 

Виж лицето ми обляно, 

виж сърцето разпиляно. 

Само ти си важно! 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0