Слънце светеше, залезе.
Дъжд валеше - преваля.
Два дълбоки колореза,
чак до горната земя.
Като кукувица скрито
от гората - тук и там! -
Самодива ли ме вика?
Някой пее ли? Не знам.
"Заключих някого в сърцето.
Загубих някъде ключето.
Виком викам, глас трепери -
хич дано се не намери!"
Слънце светеше, залезе.
Дъжд валеше - преваля.
© Райчо Русев All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
