Вълшебна сутрин в неделя
и слънце ноемврийско, красиво.
С топлината есента се разделя
и зима настъпва свенливо.
Дърветата голи, самотни,
земята обагрена в злато,
усмихва се май неохотно
и небето, във зима облято.
Ще запазя туй слънце в неделя
в душата си скрито дълбоко.
И щом се смрачи, ще споделям
по мъничко слънце наоколо.
© Някоя All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
