Слънчев човек
СЛЪНЧЕВ ЧОВЕК
Аз съм слънчев човек –
с усмивка дните ми минават.
Понякога се правя на поет
и на музикант понякога се правя.
С усмивка изгрева посрещам
и, грейнал, слънцето следя.
Щастлив, живота си подреждам
и с лекота аз думите редя.
От всяка моя фибра радост блика,
защото аз на слънцето съм син.
Дори в съня ми птица чурулика
и на водата огледалото блести.
Щастлив съм аз!
Денят ми е прекрасен,
със слънце и усмивка озарен.
И нищо ново ме не плаши,
и няма скръб във моя ден.
И камъка когато докосвам,
от него пак слънце струи.
В тъгата аз дни не прахосвам,
а в пролет камбана звучи.
Аз съм слънчев човек.
На всеки аз радост раздавам,
защото аз зная – в ответ
ще получа пак радост в награда.
Аз съм слънчев човек –
през мене слънцето минава.
И знам, че още аз не съм поет,
но съм щастлив, че стъпвам по жарава.
25.012010 г.
София
© Добромир Пенков All rights reserved.
