Feb 3, 2011, 8:51 PM

Слънчев човек 

  Poetry » Other
1048 0 6

СЛЪНЧЕВ  ЧОВЕК

 

Аз съм слънчев човек –

с усмивка дните ми минават.

Понякога се правя на поет

и на музикант понякога се правя.

 

С усмивка изгрева посрещам

и, грейнал, слънцето следя.

Щастлив, живота си подреждам

и с лекота аз думите редя.

 

От всяка моя фибра радост блика,

защото аз на слънцето съм син.

Дори в съня ми птица чурулика

и на водата огледалото блести.

 

Щастлив съм аз!

Денят ми е прекрасен,

със слънце и усмивка озарен.

И нищо ново ме не плаши,

и няма скръб във моя ден.

 

И камъка когато докосвам,

от него пак слънце струи.

В тъгата аз дни не прахосвам,

а в пролет камбана звучи.

 

Аз съм слънчев човек.

На всеки аз радост раздавам,

защото аз зная – в ответ

ще получа пак радост в награда.

 

Аз съм слънчев човек –

през мене слънцето минава.

И знам, че още аз не съм поет,

но съм щастлив, че стъпвам по жарава.

 

25.012010 г.

София

 

© Добромир Пенков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??