Всъщност, дъждът тих ми беше приятел –

винаги плачеше заедно с мен.

Вместо букети, ми пращаше ято,

все ме прегръщаше, даже студен.

Мисля, дъждът ме закриля невидим

даже в най-яркия пролетен ден.

В цветните чашки брилянти изприда,

чака ме с утрото светъл, смутен.

В обич несбъдната, с мене тъгува,

все връща вятъра, литнал горещ –

не, не мислете, че, влюбен, ревнува.

Как би се влюбил дъжд в пламнала свещ?

17.03.2002