Слънцето на младите ми дни
потъва в зимната панорама.
Останали сами с теб,двамата
се питаме:кой от нас се промени?
И искат ли чувствата ни днес
да бъдат от лятото различни?
Щом есента загуби ум и чест;
ние зъзнем в зимна себичност.
Сънуваме наяве слънчеви лъчи.
И търсим топлина в изкуството...
Погледни ме с топлите си очи,
за да опазя лятото на чувствата!
© Стойчо Станев All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
