Слънчев лъч
Търкулваш се по полските цветя,
със топла нежност галиш им листата.
Калинките улавяш за ръка
и плезиш се на пролетния вятър.
Засмяно бебе близваш по нослето;
на зайче си играеш по паважа;
подскачаш по вълните във морето;
закачаш смело рачета по плажа.
Аз знам какво си търсиш да откриеш,
аз знам защо си слязъл от небето -
във нечий влюбен поглед да се скриеш,
най-слънчева любов, за да усетиш.
© Владислава Генова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Браво..