Слънчев отмък
Но слънцето не слезе над върбите
и не написа със лъчи " до утре".
Погълнах мрак и влага до пресита,
задрямах, няма кой да ме побутне.
Не се прибирай, зная да се пазя
от облачното време в празна къща.
Змийчето на прокудата пролази
през прага и пресъхна ласка мъжка.
Пътувай по гурбет, от труд погивай,
когато пред очите захладнее.
По чуждите врати просѝ огниво,
щом твоето кюмбе от студ немее.
Не слиза дълго виканото слънце,
и пролет е, а хълмове белеят.
Ще молим за последното си зрънце,
де празни класовете се люлеят.
© Светличка All rights reserved.
