Така е хубаво да нямаш грижи,
в черупка да затвориш своя ден
и с хубави неща да го нанижеш,
от простотата му да си пленен.
Дали ще споделиш море и пясък
или пък някаква планинска висина,
дали ще си насам или оттатък,
все ще те гали приказен деня.
Така е хубаво да бъде юли,
на рамене да носиш своя свят,
богат на радост, слънчев като дюли,
с гердан от дни със златоносен цвят.
Почакай, есен, лятото обичам,
прости ми, че признавам ти това.
Тук-там пътувам, тук и там надничам
и раждат се най-чудните слова.
Аделина Колева
© Аделина Колева All rights reserved.