Dec 2, 2015, 7:53 AM

Слънчево зайче в огледалото на моя сън

  Poetry » Love
802 0 0

Слънчево зайче в огледалото на моя сън

 

Когато сутрин се огледаш

и  сластно се протегнеш,

в огледалото

зайчето се появява

и хуква като пощуряло.

Тогава аз посягам

за да хвана туй зайче - лудото,

но докосвам голото ти рамо

и все не мога да повярвам в чудото.

Туй чудо, че при мен си и те има

и зайчето се плъзва по снагата ти

преди да хукне полудяло то

към тайните копнежи на телата ни.

Но щом за миг очите си затворя,

веднага то изчезва - чудото.

Ако пък погледна - тебе няма те,

а моето сърце все влюбено

отново ще забие в треска - лудото.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Петров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...