Jul 20, 2011, 5:38 PM

Слънчевото колело

Poetry

1.8K 0 28

"На попрището жизнено в средата"
ни с Бог, ни с дяволите, в спор съм лют:
кривил съм си душицата нерядко,
друг път звезда съм топлил в своя скут.

И често съм замръквал в стон и вопъл,
но и не свикнах в трудни времена
с мръсници да споделям залив топъл,
а те да ми вменяват по вина.

Живях на екс. Но времето ми стигна,
за да превържа изгрев и дъга,
да сричам цвете, да разлистя книга,
да вейна чуждо облаче тъга...

да ми тежи, докрай да ми е леко,
щом хляб целувам, пламнало чело...
А някой ден да тръгна надалеко,
възседнал слънчевото колело.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Звездичка (Яна Вълчева)

Хубав начин да тръгнем нанякъде, Иво, но има още толкова много живот на екс и звезди за топлене Но пък позитивно звучи този стих

2011-07-28T16:20:59+03:00
pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

!!!*

2011-07-28T14:01:31+03:00
laramaylin (Нина Чилиянска)

Красив е твоят живот "на екс", земляче!Благодаря ти за стиха!

2011-07-27T13:41:10+03:00
velikataniki (Николина Милева)

Ще му дойде времето и на възсядането, Ив, а до тогава...пиши и се радвай

2011-07-24T10:09:02+03:00
ekstasis (Михаил Цветански)

Браво, Ив!
Поезията говори вместо теб!
Здравей, приятелю!

2011-07-22T15:00:07+03:00