Слънчевото колело
"На попрището жизнено в средата"
ни с Бог, ни с дяволите, в спор съм лют:
кривил съм си душицата нерядко,
друг път звезда съм топлил в своя скут.
И често съм замръквал в стон и вопъл,
но и не свикнах в трудни времена
с мръсници да споделям залив топъл,
а те да ми вменяват по вина.
Живях на екс. Но времето ми стигна,
за да превържа изгрев и дъга,
да сричам цвете, да разлистя книга,
да вейна чуждо облаче тъга...
да ми тежи, докрай да ми е леко,
щом хляб целувам, пламнало чело...
А някой ден да тръгна надалеко,
възседнал слънчевото колело.
ни с Бог, ни с дяволите, в спор съм лют:
кривил съм си душицата нерядко,
друг път звезда съм топлил в своя скут.
И често съм замръквал в стон и вопъл,
но и не свикнах в трудни времена
с мръсници да споделям залив топъл,
а те да ми вменяват по вина.
Живях на екс. Но времето ми стигна,
за да превържа изгрев и дъга,
да сричам цвете, да разлистя книга,
да вейна чуждо облаче тъга...
да ми тежи, докрай да ми е леко,
щом хляб целувам, пламнало чело...
А някой ден да тръгна надалеко,
възседнал слънчевото колело.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
Но пък позитивно звучи този стих 
