20.07.2011 г., 17:38 ч.

Слънчевото колело 

  Поезия
5.0 / 14
1688 0 28
"На попрището жизнено в средата"
ни с Бог, ни с дяволите, в спор съм лют:
кривил съм си душицата нерядко,
друг път звезда съм топлил в своя скут.
И често съм замръквал в стон и вопъл,
но и не свикнах в трудни времена
с мръсници да споделям залив топъл,
а те да ми вменяват по вина.
Живях на екс. Но времето ми стигна,
за да превържа изгрев и дъга,
да сричам цвете, да разлистя книга,
да вейна чуждо облаче тъга... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Предложения
  • ...сън са били белоцветните вишни! Д. Дебелянов Разцъфналите млади вишни в двора благоухаят, бухнали...
  • Какво си мислиш, Тодоре, кажи, понесъл подарената ти риза - че покори моминските очи и зарад тебе на...
  • > ...а дъщеря ми – само петгодишна, > шепти: "Сняг, прости ми, че стъпвам по теб!" > > Елица Кръстев...

Още произведения »