Слънчо ще целуна
По всички пътища те търсех
и чаках от Съдбата знак.
Да те намеря не успявах
и питах се отново как
следите ти да разгадая,
от моя стих да се родиш
и да превърна във магия
това, което споделиш.
Усещах твоето мълчание
и погледа ти в мене взрян,
и пак от разстояние
изграждах образа желан.
Но уморих се да те търся,
бъди щастлив далеч от мен!
Аз Слънчо ще целуна
във есенния шарен ден!
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
