Цъфтят отново слънчогледи,
в небето вперели очи.
Слънце усмихнато ги грее,
милва с ласкави лъчи.
От изток слънцето изгрява,
на запад залезът блести.
Слънчоглед глава извива,
пътя слънчев той следи.
Ниви слънчогледови се реят,
блестят златистите коси.
Като слънца в полето греят,
събрали летните мечти.
© Лилия Нейкова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
