May 7, 2013, 4:06 PM  

Смирение

  Poetry » Civic
646 0 1

И ако дните натежат

като зърна от чепка грозде

и ако спомените ти мълчат

и мъката отвътре гложди

и те удавят лунни дъждове

и те затрупат тъжни листопади,

танцуващи в разкъсано небе

с разплакани от мъка звездопади -

тогава се поспри -

послушай гласа на земята

как вие измъчена, болна, сломена...

Послушай гласа на децата,

умиращи в глад и мизерия черна.

Послушай плача на вдовиците

от войните от Бога проклети

и виж - капе кръв от белезниците

и ада след градовете залети...

И в този момент ще усетиш

своята болка - толкова малка

и мъката - толкова жалка,

че иде ти чак да запалиш и свещи...

 

Тогава смирено навън погледни

и пред Живота поклон направи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...