И ако дните натежат
като зърна от чепка грозде
и ако спомените ти мълчат
и мъката отвътре гложди
и те удавят лунни дъждове
и те затрупат тъжни листопади,
танцуващи в разкъсано небе
с разплакани от мъка звездопади -
тогава се поспри -
послушай гласа на земята
как вие измъчена, болна, сломена...
Послушай гласа на децата,
умиращи в глад и мизерия черна.
Послушай плача на вдовиците
от войните от Бога проклети
и виж - капе кръв от белезниците
и ада след градовете залети...
И в този момент ще усетиш
своята болка - толкова малка
и мъката - толкова жалка,
че иде ти чак да запалиш и свещи...
Тогава смирено навън погледни
и пред Живота поклон направи!
© Румяна All rights reserved.