И ако дните натежат

като зърна от чепка грозде

и ако спомените ти мълчат

и мъката отвътре гложди

и те удавят лунни дъждове

и те затрупат тъжни листопади,

танцуващи в разкъсано небе

с разплакани от мъка звездопади -

тогава се поспри -

послушай гласа на земята

как вие измъчена, болна, сломена...

Послушай гласа на децата,

умиращи в глад и мизерия черна.

Послушай плача на вдовиците

от войните от Бога проклети

и виж - капе кръв от белезниците

и ада след градовете залети...

И в този момент ще усетиш

своята болка - толкова малка

и мъката - толкова жалка,

че иде ти чак да запалиш и свещи...

Тогава смирено навън погледни

и пред Живота поклон направи!