(... смисъл нов)
(... смисъл нов)
дали е истина... или пък – не,
самите ние истински ли сме...
жадуваме едничък миг поне,
във който не разискваме
за същността на този наш живот,
за нашето призвание,
за ценности, блага, възход,
за дълг, за мироздание...
обръгнали на празен словоред,
лишен от смисъл истински -
натруфен, смешен, глупаво превзет,
но пък звучащ изискано...
та късно вечер, като сме сами
зад две врати заключени
и тайно маските свалим
тъй както сме обучени -
душата празна немощно шепти,
преди да я удавим
в три бързи водки -
да не я боли
и ние да не страдаме -
потъваме във празнота,
от черна дупка плисната
и вече като сме без дъх,
a гърлото e стиснато,
изцъклили очи със бяс –
дали пък не е истина...
тогава ни докосва Тя -
с любов - Ръката Божия,
за сетен път да ни спаси
и да ни върне огъня
и сепваме се от съня
кошмара осъзнавайки,
за да открием, че над нас
със тихо опрощаване
са ни погалили с любов,
преглътнали делата ни,
и вдъхнали ни смисъл нов -
... ръцете на Децата ни...
© Любител All rights reserved.
