СМЯХ
Спомени препъват ме в мрака.
Мразя любов от мъртви слова.
Небето, самотно като мен, заплака.
Ревността бодлив венец ми изкова.
Далеч сега те галят чужди длани.
Дано да си щастлива във тях.
Затихват бавно старите закани.
Във мен звучи детският ти смях…
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up